История на изкуството

Предмет на историята на изкуството е изучаването на процеса на възникване и развитие на изкуството от най-дълбока древност до наши дни. Същевременно трябва да поясним, че под история на изкуството трябва да разбираме единствено историята на пластичните изкуства. Пластичните изкуства се делят на изобразителни – живопис, скулптура, графика, фотоизкуство и неизобразителни – архитектура, декоративно-приложно изкуство и дизайн. Трябва обаче да подчертаем отсъствието на абсолютна граница между тях.

 

  1. Праисторическото изкуство в света и по българските земи
  2. Изкуството на Египет и Междуречието. Култ и изкуство. Канонът  в древноизточната иконография. Развитие на архитектурата, скулптурата и живописта.
  3. Особености на Крито-Микенската цивилизация. Периодизация. Изкуството на о-в Крит и континентална Гърция.
  4. Изкуството на Ахейските гърци (Омиров период) XII-VIII в.пр.н. е. Керамика и малка пластика. Съотношение между орнамент и човешка фигура; ритуални сцени.
  5. Гръцка Архаика. Типология на старогръцкия храм – периптер. Ордерни системи.
  6. Гръцката скулптура, живопис и керамика от епохата на Архаиката.
  7. Гръцки Класицизъм – архитектура и скулптура.
  8. Изкуството през епохата на Елинизма. Особености на елинистичната култура на териториите на континентална Гърция, Мала Азия, Сирия и Египет.
  9. Изкуството на древните траки до края на VI в. пр. н. е. Керамика и бронз. Паметници. Вълчитрънското златно съкровище.
  10. Тракийското изкуство от края на VI, до началото на  III в. пр. н. е. Архитектура, скулптура, живопис. Казанлъшката гробница, гробницата Мал Тепе при с. Мезек (Свиленградско), куполната гробница при Севтополис, гробницата при с. Малко Белово (Пазарджишко) и др. Перперикон.
  11. Тракийското изкуство от края на VI до началото на  III в. пр. н. е. Художествени занаяти. Изделия от злато, сребро и бронз. Панагюрското златно съкровище. Съкровището от Луковит. Предпазно въоръжение (апликации към щтитове, конска амуниция).
  12. Изкуството на траките от III до I в. пр. н. е.
  13. Етруско изкуство VII – VI в. пр. н. е. Особености на древно-италийската култура.
  14. Римската култура през епохата на Републиката и Империята. Архитектурата в Древен Рим. Особености на римския градостроителен план. Развитие на строителна техника. Храмове и обществени сгради. Триумфалната арка и колоната като паметници на императорската мощ.
  15. Старогръцките традиции в римската монументална пластика. Жанра на историческия релеф. Развитие на римският скулптурен портрет през епохата на Републиката и Империята. Новаторство и връзка с древноиталийските и елинистични традиции.
  16. Римска живопис. Стилове в живописната украса на римския дом, вила.
  17. Исторически предпоставки за възникването на раннохристиянското изкуство и етапи в развитието му.  Раннохристиянска гробнична архитектура.
  18. Паметници на раннохристиянската гробнична архитектура на територията на днешна България. Стенопис и мозайка.
  19. Предпоставки за възникване на раннохристиянската култова архитектура. Особености на екстериора и интериора на раннохристиянската базилика. Символично значение.
  20. Раннохристиянска култова архитектура на територията на днешна България. Стенопис и мозайка.
  21. Раннохристиянска живопис. Тенденции във формирането и развитието но раннохристиянската иконография. Влияние на античното и иудейското изкуство.
  22. Ранновизантийско изкуство от епохата на император Константин Велики.
  23. Промени в идейното съдържание и изобразителните принципи на изкуството от IV–V в. Архитектура. Мозайка – техника и изобразителни принципи. Паметници.
  24. Развитие на изкуството по времето по император Юстиниян. Основни типове култови сгради. Развитие на куполната базилика. Храмът “Св. София” в Константинопол.
  25. Монументална, кавалетна живопис и книжна миниатюра от епохата на император Юстиниян.
  26. Богословско-догматични основи на противоречията между иконоборци и иконопочитатели.
  27. Промени в обществено-икономическия, политическия и религиозния живот на Византия след победата на иконопочитанието и предпоставки за развитието на културата. Отзвук на иконоборческите разпри в изкуството.
  28. Култовата архитектура във Византия от IX–XI в. Утвърждаване на кръстокуполния тип храм.
  29. Формиране на декоративната система в живописната украса на византийския храм от IX–XI в. Паметници. Иконографски канон и творчество. Пространството във византийската живопис. Символика на цветовете.
  30. Развитие на изкуството през епохата на Комнините – XII в. Влияние на кръстоносните походи и засилилия се през XII в. култ към реликви  и мощи, върху тематичния репертоар на византийското и романското изкуство. Паметници на монументалната живопис и книжната миниатюра. Иконите от манастира “Св. Екатерина “ в Синай (Египет).
  31. Особености на византийското изкуство от епохата на Палеолозите. Промени в културата и изкуството след победата на исихазма през втората половина на XIV в. Паметници на монументалната живопис и книжната миниатюра.
  32. Отражение на Кръстоносните походи върху изкуството на западна Европа през IX–XI в. Христоцентричният характер на култа към реликви и отзвука му в романската иконография.
  33. Особености на романската архитектура. Развитие и усложняване на архитектурния план на базиликата. Оформление на екстериора и интериора на романския храм. Романска стенопис – особености в сюжетно-тематичния репертоар, иконографията и стила.
  34. Готическият събор – конструктивни особености. Решаването на проблема за синтеза между архитектура, скулптура и живопис. Витража, като едно от високите достижения на готическото изкуство.
  35. Изкуството от епохата на Първата Българска държава. Паметници на архитектурата и каменната пластика и монументалната живопис. Преславска керамична икона.
  36. Влияние на комниновото изкуство върху българските паметници от епохата на византийското владичество.
  37. Развитие на църковната архитектура, монументалната живопис, иконописта и книжната миниатюра през епохата на Второто Българско царство.
  38. Турската присъствие на Балканите и влиянието му върху българското изкуство от XV–XVII в. Промени в църковната архитектура и организацията на храмовия интериор.
  39. Юрисдикцията на Цариградската патриаршия и отражението и върху стенописта от големите митрополски и манастирски храмове от втората половина на XVI и XVII в. Критски и епирски влияни в българската живопис.
  40. Българското изкуство от XV–XVII в. в контекста на балканските късносредновековни традиции.
  41. Църковната живопис в България през XVIII и XIX в. Иконографски и стилови тенденции. Паметници.
  42. Българска възрожденска иконопис и дърворезба. Школи.
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Trackback this post  |  Subscribe to the comments via RSS Feed


%d bloggers like this: